• 80% от младите медици не са доволни от доходите си

80.08% от младите медици не се чувстват удовлетворени от доходите, които получават. Това показват данни от допитване проведено от Сдружението на младите лекари (СМЛ) към Столична лекарска колегия (СЛК). Резултатите открояват редица проблеми при провеждането на специализациите у нас. От тях става ясно и че 40% от специализантите обмислят работа в чужбина.

Анкетата е проведена в периода 29 юли – 12 август 2021 г. сред 545 млади медици между 24-35 години. Според данните 40% от специализантите обмислят работа в чужбина, като 23.85% от тях вече са започнали специализация у нас, а 16.35% все още не са. „Причините за това са преди всичко негативната селекция, която българската система на здравеопазване и обучение в нея създава", гласят изводите от анкетата.

Допитването откроява

редица проблеми по време на специализациите на младите медици у нас. Най-напред една немалка част от анкетираните – 52% започват специализация между 6 месеца и две години след дипломирането си. Така те губят време от своето развитие под формата на различни видове „нерегламентирано" „доброволстване" като чакане на място за специализация, преминаване през обучение в спешно отделение, наемане като ординатори и др. „Този тип забавяне за система с недостиг на кадри говори за лошо усвояване на младите лекари от самата система", става ясно от изводите от анкетата. 

Най-голяма част от специализантите

– 59% са на трудов договор с лечебните заведения. 12.6% са на финансирано от държавата място, но реално от хазната се заплаща само обучението, а заплатата отново идва от лечебното заведение. 1.83% от анкетираните млади медици са на платена специализация и още толкова по европрограма. Оказва се и че въпреки че има нормативно определена сума от две минимални заплати, а отскоро 2.5, от допитването става ясно, че 50% от специализиращите на място финансирано от държавата, получават между 500 и 1000 лева месечно. 

Отделно се открояват и проблеми със самите конкурси

като недостатъчна осведоменост за нуждите от места за специализация, което води до липса на яснота за това как се обявяват конкурсите, по какви критерии се оценяват и др. „На много малко места има данни за критериите на конкурсите. Необходимо е унифициране на тези критерии", става ясно още от анкетата. Отделно 19.8% от специализантите не посещават задължителните си модули за специализация, което поставя въпроса какви специалисти създаваме. Също така 26.97% от младите медици посещават тези модули, но не получават заплащане за това. Около 16% от попитаните споделят и за проблеми в комуникацията със своя ментор. Отделно болшинството от младите медици -80.08% не са удовлетворени от заплащането, което получават за работата, която извършват. Повече от половината - 52.28% от работещите като лекар-специализант получават под 1000лв. стартова заплата. 

Това е далеч под средната работна

заплата и малко над минималната. По-малко от една трета - 30.24% получават между 1000-1500 лв. заплата, а 5.85% или 1 от 20 млади медици не получават заплащане за своята дейност. „Този феномен се среща поради липсата на места за специализации, избирателното отпускане на места в големите болнични заведения с голям обучителен потенциал", става ясно още от резултатите от анкетата. Също така ДМС-та не получават 32.3 % от младите лекари, а 28.3% получават, но не са доволни от тях.

Оказа се и че немалък дял - 41.28%

от младите лекари работят на две места. „Това означава че им се налага да съчетават, както задълженията си в основното лечебно заведение на специализация, да отделят време за образование, и да работят на второто работно място. Тези три компонента ангажират изцяло времето на лекаря специализант", гласят изводите от анкетата. Също така всеки четвърти млад медик е свръхнатоварен - 24.25% от тях работят между 180-200 часа при нормални 150, а същевременно 41.7% не получават средства за извънреден труд.  

"Всичко това, съчетано с нарастващата инфлация,

предоминантно частното финансиране на курсове и конференции за лекари, липсата на достъпни възможности за наука и самообучение създава неблагоприятна среда за младите лекари и все повече стимулира тяхната емиграция в чужбина", гласят изводите от анкетата. Относно удовлетворението от базите, в които специализират – 43.9% отговарят положително, а 40.1% - отрицателно, като останалите 16% не специализират.

24,59% от анкетираните не посещават въобще курсове

за обучение в страната или в чужбина, които са изключително важни за един млад медик, за да бъде в крак с времето и медицината. Същевременно 32.5% получават финансиране за курсове от фармацевтични компании. „Продуктовите симпозиуми и обучения имат основния проблем, че представят предимствата на един определен медицински продукт или изделие и по този начин не дават пълна представа и за научните достижения чрез други или подобни продукти и методи", гласят изводите от анкетата. Голяма част от младите медици – 38.9% плащат курсовете си сами, а само 5.87% получават финансиране от лечебните заведения. Колкото до научната дейност - само 15,05% от младите лекари имат зачислена докторантура, и само 5,14% имат призната такава. Това е твърде нисък процент за сфера като медицината, в която науката преди всичко се трансформира в грижа за болния при неговото легло. Същевременно 60.18% от младите лекари не публикуват в медицински журнали, което е висок процент на отсъствие от световната научна общност. 

Източник: Clinica.bg 

80% от младите медици не са доволни от доходите си


Тагове: СЛК, Столична лекарска колегия,